Ханс Либхер – Предприемач, изобретател, визионер
Историята на успеха на фирмената група Liebherr е неразривно свързана с човека, който я е основал. Това е историята на Ханс Либхер, квалифициран майстор-строител, неуморим работяга, прагматичен бизнесмен и успешен предприемач-пионер.
Пионерът – Превръщане на идеи в реалност
Ханс Либхер е един от големите пионери на следвоенната икономика на Германия. Сред революционните му изобретения са мобилният кулокран и първият хидравличен багер в Европа: Иновации, оставили траен отпечатък в строителната индустрия. „Неговите търговски успехи се дължат на способността му да избере правилните идеи от множеството в решителния момент“, каза деканът на Техническия университет в Аахен, проф. д-р Вейрес, когато му връчва почетна докторска степен през 1964 г. Със своите разработки Ханс Либхер доказва, че има забележителен усет за предвиждане на успеха на обещаващи продукти и бъдещи пазари. Като ентусиазиран майстор, той не почива на лаврите си. Неуморно разработва нови продукти и в тясно сътрудничество с дизайнерите ги прави продаваеми с бързина и решителност.
Целенасоченост – Голяма издръжливост
Когато успехът на продуктите му отнема известно време, за да се прояви, Ханс Либхер доказва своята издръжливост. Когато първият мобилен кулокран е представен на есенния търговски панаир във Франкфурт през 1949 г., например, резултатът е разочароващ. „Всъщност, когато свърши панаирът, можеше да приключа производството си в сферата на крановете“, спомня си той. Вместо това Ханс Либхер остава целенасочен в реализацията на плановете си, докато не идват първите договори и започва производството. Предприемачът винаги гледа към бъдещето, когато прави това. Неговото мото: „С упорита решимост е възможно да се постигнат дори цели, които изглеждат почти непостижими.“ Неговата целенасоченост и безмилостен стремеж към подобрение означават, че днес „Произведено от Liebherr“ означава качество и висока ефективност по целия свят.
Бизнесменът – Стабилно развитие
Като предприемач Ханс Либхер се фокусира върху поетапно разширяване, без да застрашава своята независимост. „Всъщност никога не съм рискувал. Никога не съм планирал отвъд границата на бедността.“ В резултат на това той финансира всички проекти от самото начало със собствени средства. С изключение на пестеливите тегления, печалбите остават в дружеството, за да се оптимизират допълнително изследванията, развитието, производството и продажбите. Тази независимост позволява на Ханс Либхер да преведе широкомащабната фирмената група през колебанията в икономиката и да преследва необходимите продуктови разработки в дългосрочен план.
Майсторът – строител – Стъпил здраво на земята
Той е един от най-големите немски предприемачи на своето време и въпреки това винаги остава скромен. „Ами, както знаете, аз съм просто майстор-зидар“, казва Ханс Либхер по повод почетната си докторска степен. До средата на 60-те години той вече е развил първоначалната малка строителна фирма във водещ международен производител на строителни машини. Както винаги, той се грижи лично за фабриките си. Неговият девиз: „Направи го сам, мисли за себе си, не се чуди, просто действай.“ Той създава впечатление на обектите, разговаря дълго с персонала и след това взема решение бързо, прагматично и директно. Неговият земен подход означава, че той винаги остава във връзка с нуждите на своите клиенти.
Семейният предприемач – Поемане на отговорност
Откакто е започнал работа в строителната фирма на родителите си, Ханс Либхер е истински семеен предприемач. „Той винаги е искал всички да мислят и да поемат отговорност“, казва веднъж Вили Либхер за баща си. Същото важи и за колегите. Въпреки че под негово управление дружеството прераства в свързана фирмена група, той не формира една голяма централна организация. Фокусира се върху развитието на автономни фирмени отдели, където това е възможно, позволявайки на служителите си да участват в процеса на вземане на решения. „Винаги, когато изграждах нова фабрика, назначавах и нов мениджърски екип към нея. Не искам един завод да се управлява отгоре“, заявява предприемачът. След като почива през 1993 г., три от петте му деца поемат контрола. Към ден днешен всички партньори са членове на семейството – вече трето поколение.
