Ханс Либхер – предприемач, изобретател, визионер
Историята на успеха на фирмената група Либхер е неразривно свързана с личността на нейния основател. Това е историята на Ханс Либхер, квалифициран майстор строител, неуморим изобретател, прагматичен предприемач и успешен новатор.
Новатор Осъществяване на идеите
Ханс Либхер е един от най-големите новатори на германската следвоенна икономика. Сред неговите революционни изобретения се нареждат мобилният въртящ се кулокран или първият хидравличен багер в Европа: иновации, които оказват трайно влияние върху строителното дело. „Неговите икономически успехи се дължат на способността от множеството преминаващи идеи да избере правилните точно в решаващия момент“, казва деканът на Висшето техническо училище в Аахен проф. д-р Вейрес по повод на удостояването му с почетното научно звание „Доктор хонорис кауза“ през 1964 г. Със своите изобретения Ханс Либхер демонстрира подчертан усет към обещаващите успех продукти и пазарите на бъдещето. При това като страстен изобретател той никога не се задоволява с постигнатото. Той неуморно разработва нови продукти и в тясно сътрудничество с конструкторите ги въвежда на пазара бързо и упорито.
Целеустремен Търпение и издръжливост
Когато понякога успехът на неговите продукти не идва веднага, Ханс Либхер показва издръжливост и търпение. Така например представянето на първия мобилен въртящ се кулокран на Есенния панаир във Франкфурт през 1949 г. преминава разочароващо. „След панаира всъщност можех да спра с производството на кранове“, си спомня той. Вместо това Ханс Либхер работи целеустремено към реализирането на своите планове, докато пристигнат първите поръчки и производството започне успешно. При това предприемачът мисли винаги в дългосрочна перспектива. Неговото мото е: „С твърда воля за добра работа могат да се постигнат дори и изглеждащите почти непостижими цели.“ Благодарение на упоритостта си и своя непрестанен стремеж към усъвършенстване той постига това днес в целия свят продуктите на Либхер да са синоним на качество и висока полезна стойност.
Предприемач Солидна предприемаческа дейност
Като предприемач Ханс Либхер стъпка по стъпка залага на експанзията, без да рискува своята независимост. „Всъщност никога не съм поемал риск. Винаги съм действал в границите на възможностите си.“ Поради тази причина още от самото начало той финансира всичките си проекти със собствен капитал. С изключение на някои пестеливи тегления печалбите остават в предприятието за по-нататъшната оптимизация на научноизследователската дейност, развойната дейност, производството и пласмента. Тази независимост позволява на Ханс Либхер да ръководи обширната фирмена група по време на конюнктурните колебания и да осъществява необходимите разработки на нови продукти за дълги периоди от време.
Майстор строител Реализъм
Той е един от най-големите германски предприемачи на своето време, но винаги остава скромен. „Знаете ли, аз всъщност съм само майстор зидар“, казва Ханс Либхер по повод на удостояването му с почетното научно звание „Доктор хонорис кауза“. В средата на 1960-те години той отдавна е наложил някогашната малка строителна фирма като един от водещите световни производители на строителни машини. И сега, както и преди той се грижи за своите заводи лично. Неговият девиз е:“Прави сам, мисли сам и не говори много, а действай“. Той си създава представа за ситуацията на място, говори подробно със сътрудниците и след това решава бързо, прагматично и директно. Със своя реалистичен подход той винаги остава близо до нуждите на клиентите си.
Семеен предприемач Поемане на отговорност
Още от постъпването му в строителната фирма на неговите родители Ханс Либхер си остава изцяло семеен предприемач. „Той искаше винаги всички да мислят заедно и да поемат отговорност“, казва Вили Либхер веднъж за своя баща. Това важи и за сътрудниците. Въпреки че под неговото ръководство фирмената група достига мащабите на концерн, той не създава голям централен концерн. Той залага на значително самостоятелните части на предприятието, в които оставя свобода за вземането на решения на своите сътрудници. „Винаги когато съм строил нов завод, съм му давал и ново ръководство. Аз не искам един завод да се ръководи отгоре“, казва предприемачът. След смъртта му през 1993 г. ръководството поемат три от неговите пет деца. И до днес всички акционери са членове на семейството – и това продължава вече трето поколение.